📅 16–30 декември
📍 Галерия „Сан Стефано“
_______
_______
От 16 до 30 декември галерия „Сан Стефано“ представя новата изложба на утвърдения художник Васил Горанов „Крепости на вярата“.
В мащабни живописни платна оживяват красотата и величието на Рилската света обител и още дванадесет манастира от Света гора – Атон. Изложбата е вдъхновяващо визуално и духовно пътешествие към пазителите на православната традиция.
Чрез силата на своето изкуство авторът насочва вниманието на зрителите към неизменните духовни ориентири и изконните ценности и добродетели.
КРЕПОСТИ НА ВЯРАТА
Като малък се чудех как малкото пламъче на свещта може да освети тъмната стая. По-късно разбрах, че това пламъче е символ на доброто. Сега осъзнавам, че понякога е нужна само една искра, за да разпръсне мрака, независимо колко гъст е той.
Ние живеем в объркан свят, в който нямаме универсална дефиниция за добро и зло — всичко зависи от човека, от гледната му точка, от раните и мечтите му. Понякога онова, което един нарича добро, друг вижда като заплаха, а това, което някой смята за зло, за друг е единственият път към оцеляването. Но въпреки тази мъгла от противоречия, вътре в нас винаги има едно малко вътрешно пламъче, което ни подсказва кое е правилно. И може би задачата ни не е да намерим единна дефиниция, а да запазим това пламъче живо, за да не се изгубим в хаоса.
Християнството е единственият ориентир в този свят, в който доброто и злото са като черно и бяло. То дава посока, когато всичко около нас се размива, и когато моралните линии се разкъсват. В притчите, в думите на Христос, в идеята за любов и прошка намираме не просто правила, а път, който води към светлина. И колкото и да е объркан светът, тази светлина остава – неунищожима, неподвластна на времето, като ориентир, който никога не изчезва.
Изкуството и съвременният художник са само инструмент, който да насочи вниманието на обществото към изконните ценности, завещани от християнството. Този, който иска да продължи, трябва да влезе в храма. Само там е спасението за душите ни и там можем да намерим отговора за смисъла на човешкия живот. В светлината на свещите и в тишината на молитвата се открива онова, което нито дума, нито картина могат напълно да изразят – чувството за вечност, за свързаност с нещо по-голямо от нас самите. Там човек осъзнава, че истинската ценност не е в материалното, а в духовното — в любовта, прошката и смирението. И когато душата намери този път, светът около нас започва да придобива истинска светлина и смисъл.
Васил Горанов
_______